Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово.
Той водил строг подвижнически живот и бил голям пазител на чистата вяра в Бога. Неговто призвание било да възвестява Божията воля на израилския народ по времето на цар Агав и царица Иезавел, които били въвлекли богоизбрания народ в идолопоклонство.
С пламенна молитва той просел от Бога да обърне към правата вяра съблазнения в езичество народ, а упорстващите в богоотстъпничеството си да приведе към покаяние.
Изпълнен с омраза и презрение към Божия вестител, цар Агав го търсел, за да го погуби. Рядко в живота на един човек се събират толкова трагични епизоди, колкото имало при Св. пророк Илия.
Да спомним поне някои от тях, например:
|
продължително укриване в планинските дебри, без храна и вода; пребиваване в къщата на сарептската вдовица, гдето възкресява умрелия й единствен син; срещата с Вааловите жреци и избиването им; злобата на царица Йезавел заради избитите жреци; оттеглянето в планината Хорив; преследването му от воиниците на Охозия - син и приемник на Агав.
Единственото упование на пророка в несретния му живот била неговата твърда вяра във всеправедния Бог.
В библейското повествование е записано, че пророк Илия бил въздигнат жив на небето. Както и да погледнем на това повествование, не можем да не признаем, че то по косвен път свидетелства за нравствената извисеност на пророка, за духовната му близост с Бога и за силните му като огън речи.
|